Откриване на паметна плоча на Христо Ботев в село Щипско

 

В Деня на Ботев, паметна плоча на великия българин, поет, публицист, общественик и революционер – Христо Ботев бе открита в село Щипско, община Вълчи дол.

 

Водещ на празничната програма бе Венцислав Карачоров, по чиято съвместна инициатива с кметство – село Щипско бе открита плочата на великия българин.

 

Рецитал с патриотични песни и стихове на поета изнесоха членовете на пенсионерския клуб в селото, а жителите и гостите на Щипско бяха поздравени и от фолклорна група „Иглика” – град Вълчи дол.

 

Приветствие към присъстващите поднесе заместник-кметът на Община Вълчи дол – Димитър Тодоров, който благодари на инициаторите и жителите на селото, че пазят българския дух и традиции и ги предават на бъдещите поколения, защото „народ без минало няма бъдеще”.

 

Плочата бе открита от кметът на селото – Стефка Янчева и Венцислав Карачоров, а празникът завърши с три салютни изстрела от черешов топ и български народни хора.

 

Отриването на мемориала на Ботев в село Щипско бе поредната стъпка към изграждането на кът от паметни плочи на велики българи, дали живота си в името на България. През 2017 година бе открита паметна плоча на Вълчан войвода, а средствата за изработването и поставянето им бяха събрани от дарения.

Виж снимки...

 

ПРАЗНИЧНО ШЕСТВИЕ ЗА 24 МАЙ ВЪВ ВЪЛЧИ ДОЛ

Денят на славянската писменост и българската просвета и култура – 24 май бе отбелязан тържествено в град Вълчи дол.

Празничната програма започна в 10:00 часа в двора на Средно училище „Васил Левски” във Вълчи дол.

УВАЖАЕМИ УЧИТЕЛИ, РОДИТЕЛИ,УЧЕНИЦИ И ГОСТИ,  СКЪПИ СЪГРАЖДАНИ,

Днес празнуваме най-светлия празник - 24-ти май – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост, празник-символ на българската духовност и на стремежа към знание чрез слово, наука и образование. Празник, какъвто нямат другите народи по света. Празник, който ни изпълва с национална гордост. 24-ти май е най-яркото свидетелство за жаждата на българина за просвета и наука, символ на националното ни достойнство, традиции, гордост и духовност. Празник, който трябва да посрещнем със самочувствието, което заслужаваме и което трябва да предадем на бъдещите поколения!Уважаеми бивши и настоящи учители,  Дълбок поклон към вашата неуморна и благородна професия. Гордейте се, че сте истински, достойни българи с големи сърца, раздаващи знания и обич към най-милите и обичани от нас - децата на България.Поклон пред всички Вас – скъпи наши просветители, пред силата на Вашия професионализъм и усилия да съхранявате родния език и българската духовност, да възпитавате младите поколения! Бъдете здрави и запазете вдъхновението, енергията и дръзновението, с които градите устоите на българщината!Скъпи ученици, обичайте, ценете и пазете родния български език. Не забравяйте, че чрез него получавате знание и прозорец към света. Следвайте избрания от вас път и отстоявайте идеалите си! Вярвайте в мечтите си и ги преследвайте, заредени с оптимизъм и упоритост.Честит  празник, уважаеми  съграждани!” – приветства присъстващите кметът на общината – Георги Тронков.

Под звуците на духов оркестър, учениците от СУ „Васил Левски” – град Вълчи дол, Професионалната гимназия по земеделие и горско стопанство – село Стефан Караджа, ОбУ „Васил Левски” – село Михалич, ОУ „Климент Охридски- село Стефан Караджа и ОбУ „Св. Иван Рилски” – село Червенци – всички 5 училища на територията на общината и самодейци от град Вълчи долповедоха празничното шествие по улиците на града в чест на най-българския празник, празника на духа, просветата и жаждата за знание. Всички те заедно доказаха, че ние, днешните българи не сме забравили подвига и великото дело на братята Кирил и Методий.

На тържеството присъстваха още председателят на общинския съвет – Яна Радева, заместник-кметовете Мерткан Ибрямов, Димитър Тодоров и Преслав Петров, секретарят на Общината – Костадинка Петкова, общински съветници, бивши учители и директори от петте учебните заведения.

Събитието бе организирано от Община Вълчи дол, съвместно с училищните ръководства.

След празничното шествие, тържествата по случай празника продължиха в читалище „Димитър Благоев”, където учениците от СУ „Васил Левски” – град Вълчи дол пяха, танцуваха, разиграваха  сценки и разкриха част от многобройните си таланти, като участваха в благотворителен концерт, организиран от учебното заведение.

Със събраните средства ще бъде обновен корпус „А” на училищната сграда.

Виж снимки...

Бабинден в община Вълчи дол

 

По традиция, на 21 януари /по стар стил/ жените от община Вълчи дол отбелязват Бабинден - един от големите народни женски празници, посветен на "бабите" - жените, които помагат при раждане, и на младите булки и невести, които са раждали.

Във всяко от 22-те населени места от общината имаше празненства, които преминаха под знака на веселието, шегите и закачките, а по-възрастните жени изпълниха различни обичаи, като „къпане” на акушерката и „прекадяване” на младите моми и невести, с което запазват народните традиции и обичаи, и ги предават от поколение на поколение.

По случай Бабинден, кметът на общината – Георги Тронков поздрави празнуващите: „Уважаеми дами, Днес е един от най-красивите празници в традиционният национален празничен календар – Денят на родилната помощ или Бабинден. Народният празник Бабинден е една прекрасна традиция, с която отдаваме уважението си към хората, помогнали за появата на нов живот и към тези, отдали грижа и тревоги за отглеждането на нашите деца. На вас, уважаеми баби и майки, пожелавам крепко здраве, много радост и щастие! Благодарение на Вашата любов, всеотдайност  и грижа се изграждат достойни личности на община Вълчи дол, готови да поемат бъдещето в свои ръце. Още веднъж се прекланям пред духа, волята и силата Ви и Ви желая весел празник!” и бе гост на празниците в селата Генрал Киселово, Есеница и Щипско, заедно с председателят на Общинския съвет – Яна Радева.

В последния работен ден преди празника, кметът и неговия екип, в знак на уважение, бяха посетени от жените от пенсионерски клуб „Прогрес” и Женска певческа група „Теменуга”, които почерпиха по случай празника си и пожелаха успешна и ползотворна работа на общинската администрация.

От 1951 година 21-ви януари е обявен за ден на родилната помощ и на този ден празнуват всички лекари и акушери.

Виж снимки...

Карта на община Вълчи дол

Виж в Google Карти...

 

История

     Предците на днешните жители на общината са траки и славяни, населявали тези земи около VІІІ –ІХ в. откогато датират откритите при археологически проучвания останки от тракийска гробница със славянско погребение. Разкритите саркофаг и стар водопровод от глинени тръби /вероятно римски/ навеждат до предположения за съществуването на антично селище, черпило вода от куртдеренските водоизточници. Плодородната земя, богата на гори и вода е била магнетична за хората от различни епохи, заради природната благодат. Историческите корени на Курт дере /Вълчи дол/ като селище датират в далечните 1853-1856г., когато тук след Кримската война се заселват черкези. Миналото е оставило своя отпечатък върху поминъка, традициите и културата на днешните жители на община Вълчи дол.

Хроника на община Вълчи дол

    Курт дере (Вълчи дол) възниква като селище, в което първите жители са черкези, заселени тук след Кримската война от 1853-56 година. През 1864г. в Османската империя се въвежда административна реформа, при която е направено ново административно деление. Създадени са вилаети (области), санджаци (окръзи), каази (околии). Някъде са образувани по-малки административни единици – т.н. нахии, нещо като малки околии.Най-малката административна единица е общината. Всяка община представлява отделна религиозна група – най-често християни или мохамедани от дадено селище. Това продължава и след Освобождението до октомври 1882г., когато със специален закон се образуват селски общини с едно централно селище и няколко съставни. Всяка община трябвало да има най-малко 200 къщи. При въвеждането на османската реформа от 1864г., между Провадийската и Варненската каази (околии) е образувана Козлуджанската нахия, в която влизат днешните селища Брестак, Вълчи дол, Войводино, Дръндар, Кипра, Марково и Падина. Козлуджанската нахия функционира до началото на юли 1878г. и по-точно – след подписването на Берлинския конгрес, кагато руски войски започват последователно заемане на селища във Варненския санджак (Провадийска и Варненска каази). Тогава, до края на юли и началото на август 1878г., била ликвидирана турската административна власт в двете горепосочени каази и, разбира се, - и в Козлуджанската нахия.

     Първите жители на с. Курт дере- черкезите били известни като крадливо племе. За тях било особено важно да имат хубава жена и хубав кон. Затова много често те си осигурявали и двете чрез кражба. Пропищели жителите на околните села от тях. На един ли на двама ли откраднали овце или коне, а в някои случаи даже и девойките им. И когато през 1877г. загърмели руските топовe при Добрич сред куртдеренските черкези настъпила небивала паника. Те внезапно напуснали къщите си , напуснали селото, дори и покъщнината си оставили тук, метнали се на конете си и избягали, за да не се върнат никога повече. Новите заселници- българи в Курт дере в по- голямата си част са бежанци от Тракия и от други части на разпокъсаното ни отечество. Тук те заварили само около трийсетина черкезки къщи и една солидна джамия. Границите на землището не били очертани и това довело до спорове с почти всички съседни села. От извършените преброявания става ясно ,че през 1880г. Курт дере наброява 242 жители, от които 232 българи, а 20 години по-късно техният брой почти се удвоява и в 1900 година има 459 жители, от които 414 българи. Огромното мнозинство от куртдеренските селяни били неграмотни, не четели вестници, нямали възможност да следят политическия живот в сткраната, но обичали да политиканстват по кръчми и мегдани. Тяхна основна грижа била обработката на полученото от държавата парче земя, увеличаването му по всевъзможни начини и изхранване на многолюдната челяд. В административно отношение Курт дере до 1887г. се числи към Пашаитската община /дн. Войводино/. От 1887г. до 1891г. – към общината в с. Хасърджик /дн.Щипско/, след което Курт дере принадлежи към общината в с. Караагач /дн.Брестак/, чак до 1913г. Липсват писмени сведения за възрожденската епоха.

     Дълги години като кметски наместник в селото е бивал избиран Георги Петров, един от малцината грамотни хора в селото. Буден тракиец от Стара Загора и политически издигнат за времето си, той в продължение на 30 г. с малки прекъсвания е бивал кметски наместник , а за известно време и кмет на с. Караагач /дн. Брестак/. За кратко време кметски наместници са били Киро Димов и Георги Станков. На общински събрания в кръчмата селяните определят нощната стража, полските пазачи, кехая и пастири. За членове на черковното настоятелство селяните избирали представители на по- богатите родове от селото. Голям тласък за икономическото, обществено- политическото и културно развитие на селото дава новооткритата куртдеренска община в началото на 1914г. Построяването на жп линията Девня- Добрич и откриването на ж.п. гара Вълчи дол създава големи възможности за икономически просперитет на селото. С откъсването на Южна Добруджа от България, Курт дере се очертава като естествен икономически център на Североизточния Делиорман. Тези тенденции разбират ръководителите на селото и започват борба за обособяването му в самостоятелна община. По инициатива на Атанас Юрюкчиев- бивш учител и всепризнат съветник на селяните по най- важните проблеми на селото, и на Георги Петров, Христо Желязков- Туджарина, Тилю Гочев и др по- видни жители се свиква общоселско събрание, на което се приема мотивирано предложение, отправено до Окръжната постоянна комисия и Окръжния управител за отделянето на Курт дере в самостоятелна община. Със заповед № 82/12.02.1914г. Окръжният управител приема предложението и назначава за членове на новообразуваната Куртдеренска община Георги Диков, който стоял само три месеца като председател и членове Зафир Павлов и Дичо Тилев. Тричленната комисия възлага на председателя и на новоназначения секретар- бирник Марко Николов да организират работата на общината. Първите си разходи общината едва покрива от продажбата на събраните храни, от мостри и облагане на всички касапи с такса. За годините откакто съществува общината, в нея са управлявали 42 кметове и председатели. Само за първите 20 години от 1914 до 1934г. са се сменили 22 кмета, 13 от тях са управлявали по- малко от една година. В наши дни най- дълго на този пост- 14 години е бил Васил Василев, Ангел Илчев-8 години, Петър Славов- 7 години и т.н. И един любопитен факт- най- малко на кметския стол е седял Иван Ст. Грънчев- само 1 месец и половина.

     Вълчидолци с право се гордеят с историята на своя град и общината, която навърши почтените 95 години. Ако има нещо, с което заслужава да се гордеем като първенци в цялата страна, това е Първата селска дизелова електроцентрала в България , построена още през 1929г., Първият световен шампион на България по всички видове спортове изобщо е вълчидолецът Петко Сираков от Световното първенство по борба в Истамбул през 1957г., Първият демократично приет герб на Република България е направен от Георги Чапкънов, роден и живял във Вълчи дол и Първият в страната модерен, от европейски тип пазар за живи животни, изграден със средствата на ЕС по програма ФАР и др.

География

    Община Вълчи дол заема площ 472,5 кв.км, разположена е в област с административен център Варна, в Североизточна България. На север граничи с общините Тервел и Добрич, на изток с Община Аксаково и Община Суворово, на юг с Община Ветрино, а на запад с община Нови пазар. Виж в Google Карти...

 

    Транспортна достъпност. Община Вълчи дол заема хинтерланда на Област Варна, разположена е в страни от го-леми транспортни коридори и отстои на 25 км северозападно от първокласен път Варна – София. Изградената на територията на гр. Вълчи дол комуникационно-транспортна сис-тема позволява прекъснат и непрекъснат тра-нзит. Непрекъснатият транзит се осъществя-ва изцяло по околовръстния път. В останали-те населени места от общината няма изгра-дени обходни пътища и републиканската път-на мрежа преминават през тях. Това е пред-поставка за увеличаване на пътно-транспорт-ните произшествия при бъдещо нарастване на транзитният поток. Освен това те са с нис-ка пропускателна способност, а при зимни условия много често са непроходими, което допринася да изолираността на общината. През общината минава железопътната линия Варна-Добрич-Кардам, с две гари (в гр. Вълчи дол и с. Оборище) и една спирка (в с. Ген. Ки-селово), която дава възможността за железо-пътна връзка с всички краища на България.

    Географското разположе на Община Вълчи дол е изключително благоприятно за достъпа до регионалните пазари на стоки и суровини на големите индустриални икономически центрове и гарантира ползването на морските пристанища в Североизточна България, Фериботен комп-лекс Белослав и Международно летище Варна. Пристанище Варна - изток - оперативна връзка в логистичната верига канал – река - море за транзитния трафик към/от Централна Европа и дунавското пристанище Русе. Главния отсек на тази връзка се явява железопътната отсечка Русе-Варна. Корабните места в пристанището са 14, а максималната дълбочина 11,3 м. Пристанището разполага с 49 800 м2 открити скла-дови площи и 41 500 м2 складове. Пристанище Варна - запад – за обществен транспорт с национално значение. Обработва наливни, насипни, РО – РО товари и контейнери. Международно летище Варна - Летище Варна е най-близкото международно летище, намира-що се на около 60 км от Вълчи дол. Летището е разположено на 7,5 км. западно от центъра на гр.Варна. Дължината на пистата е 2500 м, а нейната ширина е 55 м. Подходяща е за използва-не и от най-тежките типове самолети. През 2006 г. Летище Варна обслужва четири редовни международни линии, над 70 чартърни и една редовна вътрешна линия Варна - София. Прочети още...

Допълнителна информация