Регистри

Главен регистър за публична общинска собственост

Главен регистър за частна общинска собственост

Транспортен достъп

Улична мрежа и пътни съоръжения

    Уличната мрежа на град Вълчи дол е развита съобразно характерните теренни дадености и наличието на железопътна линия, като схемата на града е правоъгълна с елементи на свободна. Общата дължина на уличната мрежа е 27,6 км, като 7,1 км от тях са главна улична мрежа. Състоянието на уличната мрежа във всички населени места на общината е силно влошено. Настилките са асфалтови – 30%, макадам – 40% и калдаръм – 10%. Пътищата без настилки са 20%.

    Изпълнените тротоарни и площадни настилки за град Вълчи дол са около 80% , а в останалите населени места – до 40%. Те се нуждаят от ремонт и реконструкция за изграждане на подходи за инвалидни и детски колички.

 

    Вертикална маркировка по уличната мрежа няма. Изготвен е план за поставянето на указателни табели с наименованията на улиците в гр. Вълчи дол, но няма осигурени средства за реализирането му. Хоризонтална маркировка по четвъртокласната пътна мрежа и по главните улици също липсва. На входа и изхода в населените места на общината има поставени указателни табели, но част от тях се нуждаят от укрепванене или от подмяна с нови.

    Част от пътните съоръжения по четвъртокласната мрежа са в добро състояние. Със средства по фонд „Бедствия и аварии” са ремонтирани мостовете при селата Кракра, Михалич и Метличина. През 2006 г. е осигурено финансиране за ремонт на мостовете при с. Есеница, с. Радан Войвода и гр. Вълчи дол. За гарантиране безопасността на движението предстои финансиране на дейностите по изграждане на ранна предупредителна система на неохраняемите ж.п. прелези.

    Улиците са изградени преди повече от 20 години и експлоатационният срок на горния пласт асфалтобетон е отдавна изтекъл. Наличният финансов ресурс позволява да се извършват само дейности по изкърпване на компрометираните участъци по главната уличната мрежа, която е носител на транспортния поток.

    На територията на общината през 2007-2008г. е реализиран проект “Подобряване (ремонт) на общински пътища в Община Вълчи дол” на стойност 3 268 747,69 лв. Средствата са осигурени от: Специална предприсъединителна програма за развитие на земеделските и селските райони в Република България, "МЯРКА 8 Развитие и Подобряване на Междуселищната Инфраструктура"

Обхват на проекта:

- Път ІV 29015 граница с Община Аксаково – разклон с път ІІІ 2702 от км. 14+720 до км. 18+920 ;

- Път ІV 29021 разклон с път ІV 29015 с. Оборище от км. 0+000 до км. 0+400 - Път ІV 29019 разклон с път ІV 29015 с. Бояна от км. 0+000 до км. 0+600 - Път ІV 27006 с. Изворник – с. Калоян” от км. 0+000 до км. 4+400; - Път ІV 29015 с. Брестак – с. Караманите” от км. 26+300 до км. 29+940;

    Строежът представлява ремонт на съществуващи ІV-то класните общинските пътища, в едно със съоръженията към тях, вкл. мостове и водостоци, сигнализация. Строежът попада в Трета категория, съгласно чл. 7 от Наредба №1/ 30.07.2003 год. за Номенклатурата за видовите строежи. Строително – монтажните работи по отделните участъци на строежа са: локален ремонт на отделни участъци – с трошенокаменна настилка; фрезоване и предварителен ремонт на повредите на пътното платно; запечатване на пукнатини над 3 мм с битум; изкърпване на дупки и полагане на изравнителен пласт от порьозен асфалтобетон; направа на първи и втори битумен разлив; полагане на износващ пласт от плътен асфалтобетон тип “А”; възстановяване на отводняването на пътя и отводнителните съоръжения; изграждане на 2 тръбни водостока ф500 на странични пътища; почистване на земни окопи, оформяне на банкети и попълване с почва; монтиране на нова вертикална сигнализация и полагане на хоризонтална маркировка. Обща дължина на ремонтираната общинска пътна мрежа е 13 240м. Благоустрояването на населените места на общината може да ползва ресурс по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 година, подкрепена от Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони. Подпомагат се проекти по мярка „Обновяване и развитие на населените места”, които допринасят за подобряване привлекателността на средата за живот в населените места от селските райони.

Транспортна инфраструктура

Община Вълчи дол заема хиндерланда на област Варна, разположена е в страни от големи транспортни коридори и отстои на 25 км северозападно от първокласен път Варна – София.

    Покритието с пътища от висок клас е неравномерно, което влошава обслужването на общината в качеството й на периферна територия. Пътната мрежа от II и III клас е общо 140 км и преминава през западната част от територията на общината. Реконструкцията и модернизацията на републиканската пътна мрежа може да подобри достъпа до регионалните пазари на стоки и суровини на големите индустриални икономически центрове‚ гарантира ползването на морските пристанища в Североизточна България, Фериботен комплекс Белослав и Гражданско летище Варна.

Пътна мрежа в Община Вълчи дол

Дължина на пътната мрежа общо

Дължина (Км)

 първи клас

-

‚ втори клас

20

ƒ трети клас

120

„ четвърти клас

90

    Изградената на територията на град Вълчи дол комуникационно-транспортна система позволява прекъснат и непрекъснат транзит. Непрекъснатият транзит се осъществява изцяло по околовръстния път, който е с подходящ габарит. В останалите населени места от общината няма изградени обходни пътища и републиканската пътна мрежа преминават през тях. Това е предпоставка за увеличаване на пътно-транспортните произшествия при бъдещо нарастване на транзитният поток и влошаване качеството на атмосферния въздух от изхвърлените вредни емисии на преминаващите моторни средства.

    Слаба страна по отношение на шосейната мрежа е нейната поддръжка, предвид това, че финансовите възможности на общината са ограничени. Пътищата не са в добро техническо състояние, а отделни участъци от четвъртокласната пътна мрежа се нуждаят от среден и основен ремонт.

    От основен ремонт се нуждаят следните пътища: Брестак – Караманите, Есеница – разклона към с. Тръница, границата с община Аксаково – разклон с път III-2702, разклон с път IV-29015 – Оборище, разклон Бояна. От текущ ремонт се нуждаят пътните връзки: Войводино – Николаевка, Ген.Киселово – Страхил, Ген. Колево – разклон Червенци, Генерал Киселово – Брестак.

    Подобряването на състоянието на пътната инфраструктура в по-големи мащаби стартира през 2001 година. Осигурено е финансиране и са ремонтирани следните обекти от общинската пътна мрежа: четвъртокласен път Метличина – Червенци – от km 26 до km 37; четвъртокласен път Вълчи дол – Брестак – от km 14 до km 17; четвъртокласен път Изворник – Есеница – до km 2 и четвъртокласен път Войводино – Николаевка – от km 17 до km 21. Изразходените средства по извършения ремонт варират от 25 до 30 лв. за м2. През 2002 г. е сключен договор за обществена поръчка за ремонт на четвъртокласна пътна мрежа в Община Вълчи дол за участъци: Войводино – Николаевка и Брестак – Метличина – Червенци. Извършена е рехабилитация през 2003 г. на четвъртокласен път Войводино – Николаевка – от km 18 до km 21. През 2004 г. e изготвен проект: „Възстановяване на четвъртокласна пътна мрежа в община Вълчи дол”, както и проект „Възстановяване на настилката след канализация на ул. „23-ти септември” и „Кирил и Методий” – гр. Вълчи дол”. По тях са осигурени необходимите финансови средства, а постигнатите резултати са подобряване на пътната мрежа в общината и увеличаване на пътния трафик. През 2004 г. е завършен проекта „Укрепване на дере с. Червенци – II етап”.

    Транспортната инфраструктура има ключова роля за икономическото развитие на национално, регионално и местно ниво. Тя налага определен модел на стопански връзки между икономическите центрове (населените места), с което влияе пряко върху бъдещата пространствена организация и функционално зониране на териториите. Степента й на изграденост може както да стимулира икономическото развитие на отделни територии, осигурявайки достъп до пазарите на стоки и суровини, така и да спъва развитието на перифериите. Основните пътища до тях, макар и частично рехабилитирани, са с ниска пропускателна способност, а при зимни условия много често са непроходими, което допринася да изолираността на общината.

    Повишаването на конкурентоспособността на икономиката и потенциала за привличането на инвестиции пряко зависят от степента на изграденост и експлоатационното състояние на елементите на транспортната инфраструктура и способността им да интегрират територията в глобалния пазар. В тази връзка, основните приоритети в тази сфера са свързани с осигуряването на добър транспортен достъп до зоните за развитие на икономически дейности на регионално и местно ниво.

Транспортна мрежа

    През изградената на територията на град Вълчи дол комуникационно-транспортна система в момента се осъществява само т.н. прекъснат транзит. Непрекъснатият транзит се осъществява изцяло по околовръстния път, който е с подходящ габарит. Междуселищните транспортни потоци осигуряват социален сервиз, трудови, културно-битови общински и надобщински връзки.

    Транспортното обслужване на населението се извършва от автобусен и ж.п. транспорт. Междуселищният транспорт се осигурява от превозвача "Варна БУС 2000"ООД, две фирми от гр. Шумен и една от гр. Добрич, които се движат по общо 7 линии. В транспортната схема на област Варна автобусните и ж.п. спирки на територията на общината са транзитни. В град Вълчи дол има една автогара, а в останалите населените места – автоспирки. Допълнително на територията на общината транспортни таксиметрови услуги не се предлагат.

    Общината е транзитна в транспортната схема за област Варна, няма самостоятелни автостопанства (държавни, общински или частни превозвачески фирми). Липсата на квота за избор на превозвач и възможността да се съгласува транспортната схема води до дублирането на превозите по маршрути и диспропорции на графика на движение. Превозите се извършват със стар, амортизиран и лошо поддържан автомобилен парк. Инфраструктурата, съпътстващата транспорта не е ремонтирана и не може да осигури високо качество на транспортното обслужване на населението.

Местна икономика и индустрия

Икономическо развитие
Анализ на тенденциите, процесите и проблемите в икономиката на общината

    Според нормативната уредба в България изостанал селски район е територия, в която по-голямата част от трудоспособното население е заето в селското и горското стопанство, характеризира се с ниска степен на развитие на транспортната, техническата и социалната инфраструктура, ниска квалификация на населението в трудоспособна възраст, ограничени възможности за трудова заетост, високо равнище на безработица, ниски доходи на населението и обезлюдяване. Община Вълчи дол напълно отговаря на приетата критериална база, определя се като изостанал селски район и съществува нужда от стимулация на развитието й с инструментите на регионалните политики.

    Икономиката на общината се характеризира с преобладаващ дял на селското стопанство спрямо промишленото производство. Структуроопределящите отрасли на местната икономика са селско стопанство, хранително–вкусова промишленост, керамична промишленост, производство на строителни материали, алтернативен туризъм. Местните ресурси не се използват пълноценно и не са достатъчно обвързани с производството. Има добра обезпеченост от местни суровини в областта на керамичното производство, производството на строителни материали и най-вече в хранително-преработвателната промишленост на зърнени култури, зеленчуци и плодове. Големи резерви има в оранжерийното производство на цветя, плодове и зеленчуци. Поради стихийните процеси на пазарната икономика, все още частните малки и средни фирми не могат успешно да се налагат на пазара, но въпреки това се наблюдава трайна тенденция за преустройство и растеж на общинската икономика. Необходими са координирани действия и усилия от всички структури за развитие на малките и средни предприятия, стимулиране на местното предприемачество, укрепване на частния сектор с повишаване на информираността, уменията и квалификацията на работещите в сектора. Съществуват отчетливи индикации, че е възможно общината да претърпи динамично развитие като резултат от целенасочени и ефективни усилия за създаването на благоприятен инвестиционен климат и развитие на икономическия потенциал. Най-важната задача на органите на местно самоуправление е да поемат отговорност за икономическото развитие на общината, което води както до повишаване на жизнения стандарт на населението, така и до увеличаване на данъчните приходи.

    От всички стопански субекти, функциониращи на територията на община Вълчи дол, 77% от тях са в състава на частния сектор на местната икономика, а 23% в държавния сектор. Формираният от тях БВП (брутен вътрешен продукт) възлиза на 1485лв. на жител от общината, показател, по който общината изостава, както от средния страната (3754лв.), така и от областта (4285лв.).

    Забелязва се трайна тенденция за увеличаване на нетния размер на приходите от продажби в общината. В икономически аспект, търговските субекти, базирани в гр. Вълчи дол имат най-голям принос в общия обем произведена продукция и нетни приходи от продажби в общината, което създава известен дисбаланс в развитието на региона и изисква провеждането на целенасочени мерки за преодоляването му.

    Всички търговски субекти, с изключение на клона на „БулгарГаз” ЕАД – София, развиващи дейност на територията на общината са МСП (малки и средни предприятия). Броят им, както и отраслите, в които работят, са отразени в горната таблица.

    Броят на стопанските субекти, развиващи дейност в отрасъл „Селско стопанство” не отразява в пълна степен действителната ситуация, защото редица частни стопани не са регистрирани по ТЗ (Търговски закон) или като земеделски производители. Най-голям е броят на фирмите, заети в търговията и ресторантьорството – 59%, което е характерно за общини с голяма безработица и силна обеднялост, имайки предвид факта, че тези дейности предполагат по-бърза възвращаемост на вложените средства.

    Община Вълчи дол не разполага с добре оформен индустриален комплекс, основно поради факта, че икономиката на община Вълчи дол е с аграрно-промишлена структура.

Характерно за промишлеността в общината е:

  • Много по-малък относителен дял спрямо селското стопанство;
  • Еднообразна подотраслова структура и специализация – застъпени са предимно дейности, свързани с хранително-вкусовата и леката промишленост;
  • Възможност за преработка на добиваните в общината суровини;
  • Недостатъчно добре подготвени кадри.

    Всичко това, заедно със сравнително недобре изградената инженерна инфраструк-тура, определя общинският промишлен комплекс като недостатъчно добре развит и не заемащ полагащото му се място.

    На територията на общината функционира поделение на “Булгаргаз” ЕАД – София, което се числи в списъка на сектор “Електроенергия, газ и вода”. Средносписъчният състав на фирмата се състои от 215 души, от които ¼ работят в общината.

    По-важните местни промишлени субекти на територията на общината са представители на преработващата промишленост – производство на хранителни продукти, напитки, тютюневи изделия и др. Това са следните фирми:

  • Предприятиe за преработка на мляко в с. Генерал Киселово;
  • Мелници – два броя;Предприятие за пакетиране на подправки "Гергана-56";
  • Предприятие за производство на тестени и сладкарски изделия;
  • Предприятие за пакетиране на подправки в малограмажни опаковки “Веди” АД;
  • Предприятие за монтажни елементи;

    Хранително-вкусовата промишленост е отрасълът с най-голямо голямо значение за индустриалния сектор от икономиката на община Вълчи дол. Важна предпоставка за неговото развитие са благоприятните условия за селското стопанство на територията на общината. В последните години кризата в аграрния сектор и прекъснатите връзки “производител-преработвател” са пречка за растежа на отрасъла. Други проблеми на предприятията са: свитото вътрешно потребление; голямата, често нелоялна конкуренция между многобройните местни производители; сивата икономика. Членството ни в ЕС все по-остро поставя въпроса за спазване на изискванията на ЕС – хигиенни норми, гаранция за качеството на произведените храни, а така също спазване на изискванията за опазване на околната среда и безопасни условия на труд.

 

Допълнителна информация